Васил Априлов е изтъкнат обществен и просветен деец, щедър меценат на българската култура и образование. Един от инициаторите за създаването на Габровското взаимно училище – първото новобългарско светско училище (1835). Привърженик на руското културно влияние сред българите, Априлов участва в превръщането на Одеса в един от центровете за подготовка на българската интелигенция. В Габрово на 2 януари 1835 г. е открито Първото българско светско училище с дарения на родолюбивите габровци Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и др. За нуждите на училището се създават първите учебници, помагала и пособия, които се възприемат като еталон от по-късно възникналите български училища.
От 1872 г. Габровското училище прераства в Първата пълна гимназия в поробените български земи. От 1889 г. тя приема името на своя благодетел Васил Априлов и се нарича Априловска гимназия.
До края на живота си Васил Априлов енергично подпомага българските училища. Богата си библиотека и значителната сума от 60 хиляди рубли завещава на Габровското училище и за учредяване на фонд за обучение на българи в Русия.
Значението на Априлов за развитието на българската етнография се определя главно от активната му организаторска и посредническа дейност сред българската интелигенция за събирането на етнографски и фолклорни материали.
