„Учител и ученици от гр. Долна Митрополия сбъднаха мечта на деца, лишени от родителска грижа“ – статия във вестник „Учителско дело“, бр.2 от 19.01.2026г

Учителят Захари Замфиров от Средно училище „Васил Априлов“ в гр. Долна Митрополия, който е председател на Общинска КС на СБУ – Долна Митрополия, и негови ученици от шести клас, реализираха коледна благотворителна инициатива в подкрепа на деца, настанени в Центъра за настаняване от семеен тип „Бяло море“ в гр. Плевен.

В навечерието на Рождество Христово, когато природата сякаш притихва, градовете празнично светят, всички забързано се прибират в домовете си при своите семейства, а думата „дарение“ често звучи като клише, в Плевен се случва нещо тихо, но истинско. История без гръмки лозунги и без показност. История за учител, за деца и за онзи прост урок – как се прави добро, урок, който не присъства в учебниците, но се учи от личен пример на педагог с мисия и призвание.

Захари Замфиров е класен ръководител на шести клас. Историк и географ по образование, но преди всичко – възпитател, синдикалист, който се стреми учениците да осъзнаят значението на солидарността и доброволчеството, на милосърдието и съпричастността – да подкрепят деца в уязвимо положение. От неговите ученици идва идеята: да помогнат на деца, лишени от родителска грижа.

Г-н Замфиров се свързва с Центъра за настаняване от семеен тип „Бяло море“ в Плевен, разговаря с директорката Амелия Цанкова и с психоложката Анелия Заркова. Разбира, че на 17 декември там ще има коледно тържество и решението е взето – група шестокласници, водени от своя учител, ще бъдат част от празника.

Посрещнати са като герои в детските приказки, които пазим в скрити кътчета на сърцата си. Домакините – децата от Дома, в народни носии, с красива погача и мед, с топли думи сгряват сърцата на своите гости и им представят коледно тържество с богата програма. В залата има и представители на институции – на Областната администрация в Плевен и общински съветници, които изразяват положителна оценка за инициативата, изказват се благодарности и официални слова. Трогателен е моментът, когато г-жа Цанкова прочита есе на своя възпитаничка – петнадесетгодишно момиче, отличничка в училище, останала сама на петгодишна възраст, за личния ѝ житейски път, чийто текст не оставя никого равнодушен.

Но най-важното се случва с децата – дарените и даряващите. Шестокласниците разбират какво е удовлетворението от това да дадеш. Децата от Дома вече знаят, че не са сами, а доброто съществува. Урок по човечност, който белязва паметта и сърцата им, а вероятно и поведението им в живота, който предстои.

Захари Замфиров говори развълнувано за събитието. За учениците си и за децата от дома. За семейството си, в което образованието е кауза – съпруга, наскоро пенсионирала се като директор на училище, син и снаха учители, за вярата си, че децата, лишени от родители, не се различават от останалите и имат нужда като всички останали да се почувстват обичани и нужни. „Виждах очите им – споделя г-н Замфиров. – и удовлетворението в тях, когато тези деца, макар и без родители, усещат, че са обгрижвани, харесвани и нужни, търсени, обичани.”

Особено емоционален е моментът и г-н Замфиров е силно развълнуван, когато вижда сина си Емилиян Замфиров – учител и класен ръководител в Професионалната гимназия по туризъм „Алеко Константинов“ – гр. Плевен, който също е дошъл със свои ученици, за да направят дарение. Така, независимо един от друг, баща и син участват в една и съща благотворителна инициатива.

Дарението на шестокласниците не е просто пакет с подаръци. То е път за реализиране на една мечта и включва финансиране и подпомагане за организиране на екскурзия до Рилския манастир. Пътуване, което за децата от Центъра за настаняване означава много повече от разходка. То е внимание, духовна грижа, споделено време, приобщаване. Доказателство, че някой е помислил за тях, усещане, че са част от обществото, докосване до национална светиня. По време на събитието са предоставени и други дарения от различни дарители, сред които ученици от Техникума по туризъм в Плевен.

От ръководството на Центъра „Бяло море“, с директор Амелия Цанкова и психолог Анелия Заркова, изразяват благодарност за оказаната подкрепа и за вниманието към децата.

Коледното тържество приключва. Но остава светлината – в погледите, в спомените, в надеждата. Което може би е истинският смисъл на празника – когато доброто се живее, сбъдва мечти и променя съдби – към по-добро.

Материала подготви Светла СТРУМИНА